writing pavilion ❃
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

"The fact was, I didn't know if I was built for happy endings.”

2 posters

Go down

"The fact was, I didn't know if I was built for happy endings.”  Empty "The fact was, I didn't know if I was built for happy endings.”

Post by Nina Morgan Mon Jan 09, 2017 9:31 pm

"The fact was, I didn't know if I was built for happy endings.”  3346255433_eb5e8f9232
Ниниан/Нина Морган ІІ 17 годишна ІІ ученичка/художничка ІІ Spielberg ІІ FC: rachel dashae


Радиото въртеше отново онази противна песен. Някаква странна смесица между класически ирландски рил и модерно поп звучене. Ниниан я мразеше. Ненавиждаше омразата, която пробуждаше самото напомняне за Ирландия. Макар да бе само на 13 вече ясно осъзнаваше, че реалността на детството и в Белфаст не е реална. Не бе нормално за едно дете да гледа как хора се избиват по улицата и да реагира хладнокръвно пресметливо като първата му мисъл е да се скрие от евентуални летящи коктейли "молотов". Родителите и бяха протестанти. Това автоматично ги превръщаше в потенциални мишени при следващия атентат от страна на ИРА. Вече няколко нощи подред се будеше от крясъците на родителите си, които спореха дали да напуснат страната и да се преместят в Щатите. Баща и бе получил повече от щедро предложение от работодателя си, но майка и не искаше и да чуе за преместване.
Внезапен проблясък на силна светлина и оглушителен писък на клаксон я изкараха от транса на собствените и мисли. Всичко стана толкова бързо, но за нея сякаш мина на забавен каданс. Първо сблъсъка. Майка и изпищя. Баща и се вряза силно във волана. Тялото и отскочи от седалката и политна първо нагоре, а после настрани. Смътно усети пронизващата болка в гръбнака. Колата излетя от пътя. Докато се преобръщаше надолу по дерето Ниниан имаше усещането че е като марионетка, чиито конци са били прерязани и сега се мята безволево из пространството. За един безкраен миг настана оглушителна тишина. Тя бе приклещена с главата надолу, краката и... Дори нямаше представа къде са краката и. Почти не ги усещаше. Единственото, което усещаше бе адската болка кръста.
-Мамо! - Извика тя, но не последва отговор.
-Татко!- отново само тишина и звук на течащо гориво. С огромно усилие на волята, тя успя да отвори вратата на колата и мъчително да изпълзи на лакти в търсене на спасение. По-късно щеше да признае пред себе си че е действала на автопилот движена единствено от инстинкта за оцеляване. Влачейки се по корем през мократа трева тя смътно осъзнаваше че родителите и останаха в колата. После се чу експлозията. Разтърсваща и всепоглъщаща ударната вълна я отхвърли на около три метра. После всичко потъна в мрак.
Лондон
4 години по-късно
- Искаш ли да те закарам на училище? -  попита милата старица.
-Не Грейс. Благодаря ти! Тази инвалидна количка е по-бърза отколкото изглежда.
-Нина, не бъди толкова упорита. Знаеш, че с Хауърд само искаме да ти помогнем.
Ниниан замълча. Това бе най-тежкото от всичко. След инцидента бе напълно парализирана от кръста надолу и се налагаше да използва инвалидна количка, за да се придвижва. Но това не бе най-лошото. Най-лошото бе че видът на младо момиче, което е пленник на собствената си безпомощност караше всички наоколо да и се притичват на помощ. Предишната Ниниан бе способна да пробяга 200 метра спринт без дори да се задъха. Сегашната Нина не можеше и до тоалетната да иде без чужда помощ, ако помещението не разполагаше със съответните съоръжения. Грейс и Хауърд бяха възрастна двойка от Долен Хакни, които я бяха осиновили малко след катастрофата. Те бяха чудесни, но въпреки всичките им усилия тя така и не можа да ги почувства като родители. Можеше да види как ги наранява при всеки свой отказ от помощта им. Усещаше как сърцата им се късат като я гледаха как настоява да се справя сама с всичко независимо колко и беше трудно. Но не можеше да направи нещо със себе си. Бе останала сама на света и именно поради тази причина бе длъжна да се научи да се справя сама с живота, независимо какви трудности се изпречват на пътя и.

п.п. Може ли са ми смените името на Nina Morgan

Nina Morgan

Posts : 2
Points : 4
Join date : 2017-01-09

Back to top Go down

"The fact was, I didn't know if I was built for happy endings.”  Empty Re: "The fact was, I didn't know if I was built for happy endings.”

Post by Emmanuelle. Mon Jan 09, 2017 9:34 pm

Одобрена си, добре дошла при нас! Smile
Emmanuelle.
Emmanuelle.

Posts : 98
Points : 221
Join date : 2016-08-20

https://luciddreaming.bulgarianforum.net

Back to top Go down

Back to top


 
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum