Emmanuelle Riley - Spielberg - Margot Robbie

Остават още петнадесет минути до началото.
Кристалните й очи се стрелкат към огледалото, чиято рамка е обсипана с дразнещите погледа електрически крушки, излъчващи студена светлина. Личната ти пробна уж е предназначена за твоя собствен комфорт и уют, а всъщност е най-противното място за земята. Както и да е, нали скоро ще се маха. И така. Последен поглед към грима, косата, тоалета. И душата.
Има нещо в начина, по който се държеше, което те грабва веднага. Тя самата плете в главата ти гоблена на собствената си плът само с чар и провокация. Увереността и самочувствието в погледа й, в походката й, в маниерите й и дори начина на палене на цигара те привличат все по-близо и по-близо. Дръзкият пламък в очите й издаваше нещо, подобно на хищник, криещо се вътре в нея. Сякаш дебне, много добре знае кога и как да нападне, а резултатът е сигурен. Никога не се е възприемала като „типична красавица“, в нея има по-скоро екзотична жилка, див чар, отколкото кукленска красота.
Поглежда се в огледалото. Синьо-зелените й очи плавно проследяват надлъж от добре оформените й нокти, лакирани в червено, винаги в червено; през тънката й китка и дългата ръка, та чак до нежното рамо, което е винаги облечено в черното було на мастилото. Карат я постоянно да заличи тези татуировки. Може да бъде когото си пожелае. Буквално. Неведнъж просто е сядала пред библиотеката в дома си и е разлиствала книгите, търсейки вдъхновение за новите си образи. Други пъти директно се е въплътявала във велики героини. Сбъднала е мечтата си, казва си. Вече има достатъчно опит зад гърба си, така желаните от ранното й "аз" слава и блясък, не може да се оплаче и от живота, който води. Но всичко си има край. Може да бъде когото си пожелае. Буквално. Но тази вечер избира да бъде себе си.
Седейки на големия бял стол пред светещата тоалетка, Ема довършва семплия си грим, напълно класически за нея - сиво-синитей очи са плътно очертани с перфектна черна линия, леко опушени в краищата, обрамчени от гъсти силно подчертани катранени мигли.
На устните си почти не обръща внимание. Достатъчно са изразителни, каза си. Небрежно ги намазва с блед гланц, разрошва леко косата си и се изправя.
Не върви, казват, да играеш Клеопатра и да се подават татуси под бялата рокля.
Отговор от страна на Ема дори не следваше в повечето случаи. Или ги стрелка със студен поглед, или подминава, знаейки, че няма начин да я изгонят от театъра.
Роля след роля, репетиция след репетиция. От нулата се изкачи до върха само за три години. Лондонският театър е нейният нов дом, мястото, където е оставила сърцето си. Нищо друго не е способно да заема толкова важна част от живота й. От Антигона, през Клеопатра, даже Офелия и Жулиета, Еманюел се отплащаше за всяка роля с част от себе си и често се питаше дали тя е всички тези образи или напротив, те я изграждат. Истинска палитра от чувства, константа емоционална бомба със закъснител, способна да избухне всеки момент. При нея всичко е на крайности, златната среда е само мит.
Но ролята, която трябва да играе тази вечер, е различна. Първата пиеса, чийто сценарий е писала самата Еманюел Райли. И, повярвайте, никога не се е притеснявала толкова. Сценичната треска уж е нещо, преживяно отдавна – вече емоцията се е преобразувала в просто тръпка преди очакваното излизане. Този път обаче е друго. Нейната пиеса. В контраст с големия театър, тук е в камерна зала, само пред стотина души. Историята на героинята й прилича на нейната собствена – малкото момиче в голямото семейство, живеещо в собствената си ферма. Джъстийн е отраснала именно в такава, близо до Сидни, Австралия. И сега живее тук, в Лондон. Далеч от всички, но близо до себе си. В големия град използваш всеки възможен начин, за да оцелееш. Русокоската спадаше в този списък. Историята й започва да се пише сега.
А сега трябва да излезе и да бъде друга. Да изживее история, която вече е написана. Само трябва да бъде изиграна.

Нейтън Оруел - режисьорът е именно човекът, който изкарва Ема от театъра; след като последните си две години отдава изцяло на него, Оруел ѝ предлага главна роля в една от последните си продукции. това със сигурност не е предложение, на което се отказва, затова актрисата приема. Те бързо се сближават.