stars can´t shine without darkness

Name: Anna Graham Alister  (dark lily)
Age: 25
Spielberg

- Ан, моля те, донеси дрехите от съблекалнята. - майка ѝ я побутна нетърпеливо. Концертите бяха шумни. Страшно шумни и напрегнати. Подлудени асистентки хвърчат зад кулисите. Гримьорки преследват главните звезди на програмата и правят магии, за които трябват часове, а те се справят за секунди. Майка ѝ, като главен организатор на концертите на брат ѝ нарежда на бедните, изтормозени момчета, които вървяха след нея и местеха всичко, което тя решеш, че не е на място. В един ден беше способна да пренареди всичко в пространството по двайсет различни начина и пак да не ѝ хареса. А господин Алистър, мъжът с контактите и с непостоянни телефонни разговори се чудеше, коет да направи първо - да вдигне телефона на журналистите или да звънне на звукозаписното студио, за да провери докъде са албумите на обичния му син. В подобни суматохи, Анна седеше настрана, беше единствената седнала и просто гледаща. Винаги имаше какво да види. Хората дори не осъзнаваха колко интересни бяха отстрани. Смешните физиономии, които правеше брат ѝ когато пудра влезеше в очите му, а след това се скастряше гримьорката, тя примигаше на парцали, а след това с допълнителна изнервеност, продължаваше да ''освежава'' - както казваха, лицето му. С всичкото това спокойствие в себе си, Анна бе способна да запомни имената на всеки един работещ за концерта. Понякога си фантазираше за живота на повечето тук. Като писател въображението ѝ бе непрекъснато работещо, а тефтера и химикалката ѝ бяха в ръка, готови да записват следващата идея.
Единственото, по-лошо нещо от концертите, бяха появяванията в ефир. Тогава всичко се ограничаваше до четирима човека. Тя, майка ѝ, баща ѝ и брат ѝ - с една дума, семейство Алистър. Всичкото пудрене и нагласяване падаше в ръцете на майка ѝ - Рита Алистър, подготовката за отговорите в ръцете на баща ѝ - Греам Алистър, и разбира се , главната звезда - Себастиън Алистър или както бе по-известен сред феновете си - Себ, който всеки път беше изненадващо уверен и донякъде спокоен. Анна, разбира се просто гледаше, както винаги, и ако нещо се наложеше тичаше, за да донесе. Вода, кафе, енергийни напитки, нискокалорични блокчета, успокоителни - обичайното.
- Ан! Дрехите! - рижавото момиче свали слушалките от ушите си, осъзнала, че най-вероятно се говори на нея.
- Дрехите! - нервния глас на майка ѝ я изкара от всякакви размишления. Момичето стана без никакъв ентусиазъм, а после сякаш си беше вкъщи, се разходи до главната гримьорна. Не ѝ пукаше колко човека се преобличаха вътре и че искаха усамотение. Влезе, взе дрехите на брат си, който ѝ беше и близнак, а след това се изниза връщайки се при майка си и подавайки ѝ ги лениво.
Отново седна на удобното диванче, крастосвайки краката си по турски. Върна слушалките на ушите си и усили музиката. Добрата мелодия беше като саундтрак към случващото се.
Телефона ѝ извибрира и тя отклони любопитен поглед към екрана му.
1 ново съобщение
Отключи телефона и погледна.
Страхотна идея! Почваме печат. Изненадваш ни, момиче!
Усмихна се леко. Ето това беше вълнение. Това щеше да е четвъртата ѝ книга на пазара, а майка ѝ и баща ь все още не знаеха дори, че пише книги, а какво оставаше, че те се издават и се продават.
Тогава, браво на мен.
Изпрати отговора си на шефа на издателската къща с усмивка.
Не се отпускай, Анна. Надявам се, скоро да ни зарадваш с нещо ново.
Ей, каква Анна! За всички съм Тъмната Лилия. Нали това щеше да е нашата малка тайна?
Разбира се, Тъмна Лилия. Колко драматично! Не можа ли да се кръстиш нещо по-кратко.
Момичето се усмихна и остави телефона настрана.
- Ан! С кого си пишеш? Няма ли да помогнеш? - измрънка майка ѝ изпотена от нерви.
- Нищо важно. От списанието. Шефа ми каза какво да пиша в моята колонка. - спокойно каза. За пред родителите си беше успяваща журналистка. Не беше голяма лъжа. Наистина беше журналистка, само че не толкова успяваща. Списанието умираше. Трябваше да си намери работа, защото баща ѝ ѝ постави условие. Или си намира работа сама или става лична асистентка на брат си. Предпочиташе да не се бърка в работата около рок групата на брат си, затова бързо си намери работа в това списание. Освен това се вписваше идеално в ситуацията. Постоянното писане беше прикрито, като записки за работата.
- Отново ли ще взимаш интервю на брат си? - усмихна се гордо майка ѝ. Единственото интересно в цялото списание бяха интервютата, които взимаше на брат си. Може би и единствената причина поради която бе наета. Не се оплакваше.

Извинявам се, забравила съм да я впиша.
Elçin Sangu е лика.
Пак съжалявам.